Какво ще остане след мен?
Какво ще остане след мен? Толкова прост въпрос, с толкова много възможни отговори.
 За мен обаче въпросът е малко страшен. Какво ще остене след мен? 
Аз  нямам деца, няма да оставя безеценния си генетичен материал в наследство.
Няма да съм възпитала дете.  Няма да съм оставива потомство.
Значи ли това, че няма да оставя нищо  след себе си?
Какво мога да дам от себе си, от душата си, от същносттта си, от тленната си обвивка на този свят?
Единственото, което ми идва на ум е да оставя отпечатък в душите на хората които познавам, да им дам каквото мога...
Е сега идва трудното, мъчително и трудно достижимото - отговорът на въпроса какво си заслужава да се опази, запази и предаде нататък ... в следващите поколения
Какво освен гените си заслужава да остане от  нас в бъдещето? Като се вглеждам в себе си и в хората около мен, в колегите, приятелите, роднините, си мисля, че не сме напреднали много през последните 2 - 5 000 години. Калкво искам да оставя след себе си в действителност? Вече имам отговор - искам да оставя вдъхновение.  Искам да оставя любов, усещане за доброта и любов. Искам да оставя доброта, но не знам как се прави това. Аз съм учен, преподавател, уча младите умове, а не знам как  се прави това...
Как се оставя диря от добрина и любов? Не знам. Но още се надявам, че ще се намери такава любов, и такава доброта, която да ме научи как да оставя нещо след себе си...