Имах прекрасни учители - светли хора, знаещи, свободни. Имах прекрасни учители - такива, които гледаха в очите на всеки от нас, а не през нас. Имах учели, които ни позволяваха да ги изненадваме и да се развиваме. Тикаха ни (не без нашата яростна на моменти съпротива) да трупаме самоувереност и борбеност за да заявяваме себе си.
Истинските учители не налагат цензура на мислите на учениците си, не ги подценяват, позволяват им да израстват в спорове за идеали, да защитават тези (дори когато учителите не са съгласни с тях), да откриват нови хоризонти. 
Учителите, онези истинските Учители, те отварят вратите не на школото или на университетските аули... Отварят вратата на любознателността, подтикват ума към гмуркане в необятното море на познанието. Учителите ни дават опора, учат не на факти и дати, а на толерантност и твърдост, на изкуството да учиш, а не да наизустяваш... Учителите оставят масто за призмата на АЗ-ът на своите ученици.
Те спорят като с равни със своите ученици - с аргументи, а не с надменност. Защото истинският учител не отхвърля априори, не подценява и не се величае. Той може да те нахока, да те засрами за момент, но ще ти подаде ръка да се изправиш, ще те "подпре" когато види, че се подхлъзваш. Учителят ти може да вика, яростно да се пали, с жар да обяснява някоя дреболия, да се отклонява лирично, да хвърли книга от безсилие, но истинският учител винаги признава, че може да греши и признава и уважава успехите на учениците си.
Имах прекрасни учители, но не им казах колко много ги ценя и колко много са ми дали..
И на тези, с които най- много съм спорила, изнервяла, на които съм създавала ядове и съм оставила някой и друг бял косъм - и на тях сега съм им признателна. Дадоха ми умереността да отстоявам себе си, да браня идеалите си и да пазя жив ентусиазма си.
Имах страхотни учители, но го осъзнах късно (доста след като завърших гимназия, и не само...:))
И сега си мисля, че моите чители са (или са били) големи стоици - не са чули признанията на поколения ученици, неполучили признание (навреме) за делото и призванието си. (защото Учител не е някаква си там професия, а е призвание; да не говорим, че учителят може да е стругар по професия, шофьор, учен, писател, домакиня...)
Имах страхотни учители!

Дано са живи и здрави